Латинската дума "Tegula" и нейният френски вариант "Tuile" означава точно покривна керемида от изпечена глина. Английската дума "Tile" е по-малко точна, за това тя може, със съответното допълнение,да бъде използвана за всякакъв вид глинена плоча използвана в една сграда. Думата "керамика" произхожда от гръцката дума "Keramos" означаваща грънчарски изделия, тя е свързана със стар санскрит корен означаващ "да изгори", но придобила значението на "изпечена глина".
Произход
В своята история човекът винаги се е стремял да създава красиви, здрави и удобни настилки за своето жилище. Затова е била създадена керамичната плоча преди повече от 4000 години. Има спорове за това кога точно е възникнала и напоследък се натрупват все повече доказателства, които ни отпращат още по надзад в миналото.
Добре познатата ни керамична плоча не винаги е била така широко достъпна за всеки един дом. В началото на своята история тя е била привилегия на фараони,крале, кралици и принцове. Поставя ли са я само в дворци, религиозни и обществени сгради.
Археолозите откриват керамични плочи и мозайки в много древни градове построени и обитавани хилядолетия преди времето на Христос.Красиви, покрити с керамични плочи зали са били намерени сред руините на Вавилон, и древните гръцки градове. Всъщност за родина на керамичната плоча се смята древен Египет.Там са открити най старите образци на този тип.
Декоративната керамична плоча е изобретена в близкия изток, където тя придобива по-голяма популярност и разнообразие отколкото навсякъде другаде по света.Всички методи за декориране на керамичната плоча са доведени до съвършенство в древна Персия, през ислямския период.В Китай, един от големите центове на керамичното изкуство, се е произвеждал фин, бял порцелан с Китайски глац по време на династията Санг-Юн/ Shang-Yin/ - 1523-1028г. преди новата ера.
В Европа украсените плочи са използвани само в мавританска Испания до втората половина на 12-тото столетие. Мозайките от керамични плочи в Испания и Португалия, maiolica плочките за подова настилка на ренесансова Италия, фаянсите на Антверпен, развитието на керамичната иконография в Англия и в Нидерландия, както и керамичните плочки от Германия са жалоните в историята на керамична плочка.
Техника на производство
В древността техниката на производство на керамичната плочка и тайните на нейната декорация са строго охранявани и устно предадвани от баща на син, от майстор на студент. Затова рядко има разработки, модели и детайли на керамичната техника, които да са били документирани. Съществуват само няколко пълни монографии за изкуството на керамичната плоча в миналото. Всяка керамична плочка е била ръчно формована и ръчно рисувана, така че всяка една сама по себе си е представлявала произведение на изкуството. Иначе казано, керамичната плочка е била правена от мокра глина.Глинените плочки са били ръчна изработка, първоначално във вид на глинени тухли направени изравнявайки глината и нарязвайки я на парчета с различни форми, след което са били изсушавани на слънце или изпичани на огън.
По-късно единственото механично помагало е било дървена дъска с изрязан релефен профил, който придавал различна форма на глинената плоча. Глинената плоча е била изсушавана за да придобие механична якост, след което била изпичана при много висока температура за да се втвърди и превърне в керамична плоча. Практически, неглазираната керамична плочка е била изпичана веднъж. Глазираната плочка е била изпичана два пъти. Първото изпичане формира тялото на керамичната плочка , което се е наричало "бисквита". Бисквитата се е изпичала на максимална температура от 1060 C, която температура е фиксирала плочките по размер и форма. След което бисвитата е била глазирана и повторно изпичана при температури от около 1020 до 1240 C. Глазираната плочка е била декорирана и изпичана за трети път при около 750 C, която температура е точно на границата преди глазурата да започне да се топи.
Производството на съвременната керамична плочка е модерна възтановка на процес. Промишленото производство се революционизира в 1840 от метода на "сухото пресоване", който се състои от пресоване на почти сух глинен прах между две метални матрици. Сухото пресоване заменя технологята на ръчната изработка с мокра глина, и поставя началото на съвременната керамична промишленост.
С развието на човечеството се е развивала и технологията по която се произвежда керамичната плоча. Тя започнала да се произвежда все по механизирано и автоматизирано. Това довело до масовата и употреба по цял свят.
Сега керамичната плоча е лека, красива, здрава и удобна за почистване. Тези нейни предимства я правят широко разпространен продукт във всички гографски райони на света.
