Задавали ли сте си въпроса кога за пръв път българина е опознал и оценил керамичната плочка като такава. Вероятно не...Нали? Плочките са неразделна част от ежедневието ни. Но някога не е било така.
Ще се върнем назад в миналия век. Годината е 1909 г., преславският учител Йордан Господинов започва разкопки в манастира Патлейна, единственото му желание е да опровергае схващането, че Преслав е разграбен и няма какво повече да даде в научно отношение. Още същата година той съобщава за един твърде оригинален тип плочки, изработени от фина бяла глина с глазура и богато украсени с орнаменти и букви.. Скоро сред множеството фрагменти е сглобена иконата на Св.Теодор Стратилат, а светът започва оживена дискусия за преславските находки. Налага се мнението, че се касае за една вносна продукция, каквато само вазантийските ателиета биха могли да произведат. С напредването на проучванията в Преслав обаче постепенно са открити няколко ателиета, произвеждали тази художествена продукция, като съществен принос в това отношение имат разкопките на дългогодишната преславска археоложка Ив.Жандова. През 70-те, 80-те години на ХХ век, доайенът на преславските изследвания - Т.Тотев открива два нови центъра за рисувана керамика, прави и допълнителни проучвания на вече известните - в Патлейна и при Кръглата църква. Получена е цялостна картина на зараждането, разцвета и отмирането на едно уникално художествено явление, наречено днес Преславска рисувана керамика.
Бурният процес по изграждането и благоустрояването на новата столица Преслав, стимулирал развитието на много техники в декоративното изкуство. Заедно с това той предизвикал раждането на една нова за Европа технология - художествено изрисувана керамика, служеща за украса на храмове и представителни сгради. Заимствано от Близкия изток, това Преславско изкуство избуяло в неподозирани мащаби, благодарение на две основни предпоставки - широката необходимост от ефектна архитектурна украса и наличието на големи количества от суровина - пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие в рисунката върху плочката. Любопитно е, че подобно производство се появява и в Константинопол към края на Х-нач.ХІв., факт който специалистите неизменно свързват със завладяването на Преслав през 971г. и заимстването на тази технология.
Ето някои от емблематичните паметници от тази колекция, донесли популярност на Преславския художествен стил далече извън пределите на България:
Открита през 1909г. при разкопките на манастира "Свети Пантелеймон" край Преслав. Откривателят Й. Господинов успява да я сглоби след дълги месеци на работа с фрагментите - към ноември 1911г. Поради възникналите спорове около идентификацията на светеца, плочките с надписа СВЕТИ ТЕОДОР /на гр./ остават извън възстановката. Образът е монументален, като за постигането му са използвани квадратни плочки със страна 12 см. Увереният рисунък и тънкото цветоусещане, демонстрирани тук, подсказват за авторството на талантлив майстор. Дали той е бил българин, изучил иконографското изкуство в далечни земи или пък е чужденец, дошъл в Симеоновия двор да предадева опита си? Все едно - оставил ни е един истински шедьовър, оцелял през вековете,за да буди възхищение по цял свят у ценителите на вечните стойности.
Иконостас /олтарна преграда/ - Дворцов манастир
Това е най-яркият паметник, представящ зрелия етап на преславската керамична иконопис. Повечето от неговите детайли са открити в руините на едно от манастирските ателиета, а няколко - в ямата за бракувана продукция - може би разрушението е заварило иконостаса в процес на изработване. Рамката на преградата е съставена от псевдоколонки, свързани в горния си край с арки,а пространствата в основата и между арките са запълнени от трапецовидни и триъгълни плочки. Особен интерес представляват плочките с икони, запълващи пространството между колонките и под арките.Добре запазената икона с Христос,седнал на лировиден трон без съмнение е запълвала централната част на композицията.
Подовите плочки, украсени с растителни и геометрични мотиви и богата палитра от цветове, са произвеждани в керамичното ателие на манастира в местноста Тузлалъка. Както показват находките от манастирската черква, те били инкрустирани в масивни варовикови плочи с предварително издълбани гнезда.
Квадратни и правоъгълни плочки с богат изобразителен репертоар, оформяли пана от "безкрайни мотиви" във вътрешната стенна декорация. Познати са и плочки с изобразени патици, разцъфнал кръст и др. Този тип декоративни елементи обикновено са с размер 6х6см и имат квадратна форма.
Автор: Надежда Желязкова – керамичен дизайнер
